Бачковски манастир е вторият по големина български манастир. Манастирът е ставропигиален (подчинен е не на местния владика, а на Патриаршията, в Бачковската обител  се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Баковският  манастир е известен и ценен с уникалната комбинация на Византийска, Грузинска и Българска култура, обединени от общата вяра. Oснован e през 1083 г. от виден византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани. През XIII в. Грузия загубва управлението над манастира, но въпреки това фрузинските традици се запазват до началото на XIV в. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който впечатлява със старинните си стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, което е засвидетелствано от неговия образ изобразен върху арката над предверието на костницата В манастирският комплекс е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеала. Хотели в Асеновград   

Гложенски манастир се намира в непосредствена близост до село Гложене и на 12 км от Тетевен. За разлика от останалите той не е закътан в пазвите на планинските вериги, а е разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни и отвесни скали. Манастирът е строен през XIII в. и подновен през XV-XVI в. Счита се, че е основан от Киевския княз Георги Глож, който преследван от татарите през 1224 се преселва в местността с разрешението на Иван Асен II. Тук той основал село Гложене, а на 1 км от селото и малка крепост с манастир, посветен на Св. Георги Победоносец”. Манастирът се състои от черква и жилищни сгради. Жилищните сгради са построени през 1858 г., а впоследствие са реконструирани. Те сключват около черквата затворен отвсякъде двор, което, както и спускащите се от три страни отвесни скали му придават живописния и непристъпен вид на манастир-замък. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, спадат едно киевско евангелие от 1716 г. Манастирът се слави още и с храмовата си икона “Св. Георги Победоносец”, която според сказанието е донесена от княз Глож. Днес, тя се съхранява в Ловчанската митрополия, а в черквата има нейно копие. Църквата на манастира е изградена по време на преустроиството му през 14 век, но бива разрушена от земетресение през 1913г. Съвременната църква на нейно място е издигната през 1951 върху основите на старата. Понастоящем манастирът е постоянно действащ мъжки манастир, обявен за паметник на културата    

 Манастир Аладжа е български средновековен скален манастир, който се намира на около 15 км от град Варна и на 3 км от Черноморския курорт Златни пясъци. На турски език “аладжа” означава шарен, пъстър и вероятната причина за наименованието на манастира са ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие. Според историци, примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век. Първите археологически материали се отнасят към ранновизантийската епоха – монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-ти век), както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Тези оскъдни материали все още не дават достатъчно основания да се твърди, че по това време манастирът вече е съществувал. По-вероятно е пещерите да са били използувани за жилища на бедното население или убежища по време на варварски нападения - обитаването на подобни скални помещения е било характерно за крайбрежната част на Североизточна България. Доказано е, че манастира е придобил своя завършен вид през 12 век. Монашеските килии, общите помещения и параклисите, издълбани директно във варовиковите скали и разположени на две нива над земята, са свързани посредством външно стълбище. На долния етаж са били разположени стаите на монасите, общите части (кухня, дневна) и малка църква, докато горния е бил изцяло предназначен за параклиса. За съжаление, днес е запазена само малка част от тогавашните стенописи (повечето от тях са в параклиса).